Човекът е над всичко. Над всичко в човека е надеждата ♥ Аркадий СТРУГАЦКИ
Из 15-дневното изявление на обичания писател-фантаст Агоп МЕЛКОНЯН с фамозния му сътрудник Аркадий Стругацки, гостувал в България през далечната 1978 г.
(От ляво на дясно – Юрий Илков, Аркадий Стругацки и Агоп Мелконян в Пазарджик, 1978 г.)
Всъщност у нас беше единствено половината от известните братя Стругацки. И то по-голямата (по възраст, килограми и ръст) половина. На петдесет и три години. Винаги прелестно възбуден, жестикулиращ и проницателен.
– Как пишете двамата? Вие живеете в Москва, а пък Борис – в Ленинград…
Усмихва се – очевидно скучен въпрос, изхабен от приложимост.
– А по какъв начин човек може да написа самичък?
Ясно. Трябва да стартира с друго. Не бързам, пред нас са петнайсет дни. Но все по-често вадя бележника.
– С фантастиката се срещнах на деветгодишна възраст. Мързеше ме да пиша, по тази причина рисувах комикси: звездни пътешествия, завършения по дъното на океана. Борис, тогава двегодишен, също ми помагаше – надраскваше всичко, което не му харесва.
Започнаха с роман преди двайсет години, само че любовта им към късите форми беше нетрайна и бързо откриха за себе си романа. Колко? Ами общо към петнайсетина. А по-късно в неговата квартира в Москва видях тези петнайсет романа на десетки езици – томче до томче, томче до томче, една свръхсолидна библиотека от лични книги на непознати езици.
Следващият ми въпрос е след 100 и шейсет километра, в Пловдив:
– Смятате ли себе си за експерт в нещо?
– Разбира се, аз съм експерт по средновековна японска прозаичност. И преводач. Брат ми Борис създава математическа доктрина за произхода на двойните звездни системи и въобще за динамичността на протозвездните формирания.
И нито дума за фантастиката.
Всъщност екзотичните езици са фамилна традиция. Аркадий Натанович е преводач от японски, жена му Елена Илинична – от китайски, а щерка му Наташа – от кхмерски (кампучийски).
Ужасно ме затруднява: в него няма нищо от екскурзианта – не носи фотоапарат, не изпраща картички, не си навира носа в копривщенските къщи, не обича музеите, не цъка с език, не обича магазините и нищо не колекционира. Предпочита тихия сократовски диалог край маса. Да го слушаш е удоволствие: непрестанно генерира невероятни хрумвания, езикът му е апетитен, моралистичен, мислите – парадоксални, само че дълбоки.
…
Минаваме на тематика научна фантастика.
– Фантастиката няма потребност от прилагателното „ научна “. Може ли да се мине без просвета, това безусловно следва да се направи. Две усеща би трябвало да управляват писателя при писането: подигравка и страдание. И една мисъл: да се избави човечеството непременно!
В късните вечерни часове избира да пее. Гласът му е компактен и хубав. Старата песничка за простреляния войнишки шинел. Песничка, обгорена по пътищата на войната. Откъде я знае? Може би от ленинградската обсада, когато татко му умира от апетит? Или от офицерските години в Далечния изток?
В Пазарджик ни посрещат огромни афиши и букети цветя. На посетители сме в клуба на младите другари на фантастиката „ Аркадий и Борис Стругацки “. Колко хора претърпяват това? На хиляди километри от твоето отечество, в едно малко градче в страната, която посещаваш за първи път, стотици млади люде са свързали своята обич към литературата с твоето име. Вълнуваш ли се, Аркадий Натанович? Виждам единствено по какъв начин Елена Илинична бърше просълзените си очи.
След срещата дълго мълчи. Дали просто е изтощен от въпросите и подписите? А след това внезапно:
– Вашите писатели са щастливи хора. Толкова умни млади читатели, с фино развито литературно чувство…
…
– Трудно ли е да бъдеш прочут?
– Не единствено мъчно, само че и недоходно.
Не съм срещал човек, към който шансът в никакъв случай да не се усмихва. Аркадий Натанович е единственият. Сякаш някой непроменяемо тича пред него и заема хотелите, затваря магазините, ангажира масите, поврежда асансьорите, обърква влаковете и самолетите и въобще прави всичко назад на това, което назоваваме шанс. Това даде мотив да дефинирам така наречен резултат на Стругацки: „ Ако нещо би трябвало да се случи, с цел да е оптимално неловко и неприятно, то безусловно ще се случи. Ако, несъмнено, не се случи друго още по-лошо “.
А той единствено се усмихва:
– Край мен се движи поле от антишанс. Без никакви флуктуации.
– Вашият лозунг?
– Човекът е над всичко. Над всичко в индивида е вярата.
– Вашата визия за науката?
– Октопод.
– А за бъдещето?
– Стръмни стъпала.
– И какво би трябвало да направи човек?
– Да ги изкачи. Друго не му остава.
– И ще стане господ?
– Трудно е да бъдеш господ.
– Докога ще бъде мъчно?
– До второто настъпление на марсианците.
– А по-късно?
– След това ще бъде още по-трудно.
– И щом стигне върха?
– Над него ще стои вярата.
Когато го изпращахме, тролейбусът беше цялостен, извиканото по телефона такси не пристигна, рейс 86 се повреди, загуби се ключето на куфара, забравихме билетите у дома, митничарят беше ядосан.
– Спокойствие, Агопе. Щом работи резултатът на Стругацки, всичко е наред! Разбираш ли, светът се трансформира постепенно, доста бавно…
…
* Със съкращения от първата обява на изявлението на Агоп Мелконян в сп. „ Отечество “, брой 24, 1978 година
Източник и фотография:
